Целта на краткото ни пътешествие до остров Тасос в края на април беше да изкачим тамошната планина (по-скоро хълмче), да направим един ден плаж на Егейско море и да посетим красива пещера в близост до гр. Драма. Екскурзията ни заприлича малко на тези, дето за една седмица се обикаля Евпопа с автобус, скапваш се от пътуване, препускаш по забележителности в 5-6 европейски столици и си мислиш, че си видял нещо, та даже после се хвалиш: „Бил съм в Рим, бил съм в Париж, бил съм в Берлин“ и т.н. Въпреки че нито една от целите ни не се осъществи, за мен останаха много положителни емоции и впечатления.

Групата ни е 11 души и пътувахме с микробус. Шофьорът ни много добре познава Гърция, навсякъде попадахме на българи, така че визуалните впечатления бяха допълвани с много информация „от кухнята“.

Според една от легендите островът носи името на сина (внука) на финикийски цар, който имал трима сина и една дъщеря. Зевс откраднал дъщерята Европа и я скрил на един от гръцките острови. Царят заръчал на тримата си синове да идат да я търсят и да не се връщат без нея. Тасос не намерил Европа и тъй като не могъл да се върне без нея, се заселил на острова, носещ и досега неговото име. А Европа била на остров Крит…

От древни времена Тасос е търговски и културен център, като разцвета му започва след гръцко-персийските войни (5 в. пр. н.е.). Из целия остров има археологически останки още от времето на Римската империя (камънаци, както се изразяваше някой от групата ни).

Минахме границата през ГКПП Илинден, тъй като според шофьора на този пропускателен пункт е по-спокойно и не се чака. Така си и беше. Първата ни спирка за Гърция е гр. Драма (40 хил. жители). В центъра на града има парк, в който са изворите на р. Варвара – за първи път виждам толкова бистра и чиста течаща вода. Струва си да се мине оттук поне за една бира.

Изворите на р. Варвара в гр. Драма

Изворите на р. Варвара в гр. Драма

Тасос е единствения от по-големшките гръцки острови, на който няма летище поради близостта му с континента. От Керамоти (ударението е на последната сричка) до главния град на острова се пътува с ферибот за около 40 мин. (заедно с маневрите по „паркирането“). Много приятно пътуване с прекрасни изгледи. Фериботи има на всеки час, за пътници е евтино (до 3 евро), за лек автомобил се плаща 16 евро.

Остров Тасос погледнат от ферибота

Остров Тасос погледнат от ферибота

Хотелът ни Blue Sea

Хотелът ни Blue Sea

Хотелът ни е на източния бряг в прекрасен залив в градчето Skala Potamia или иначе казано Golden Beach. Ресторантът в съседство на хотела ни предложи намаление, ако решим да се храним в него. Ние, естествено, се възползвахме. В края на април тече усилена подготовка за сезона, но все още почти няма туристи. Затова, предполагам, че не е маловажно голяма група като нашата в коя таверна ще реши да похапва (то нашето си беше направо наяждане, всъщност). За разлика от родното Черноморие, тук не се опитват да ти „отрежат главата“ със сметката, домакините ни правят всичко възможно да сме доволни. В ресторанта ни препоръчват храната, която е по-вкусна и по-прясна, и не ни пробутват това което е изостанало. Уж сме същите хора – все балканци, а пък разликата – голяма. Прословутият балкански манталитет не е балкански, само български е! Всички се удивихме, когато след вечерята едната вечер на обща сметка 81 евро, за която оставихме около 90 и собственикът възкликна доволен от големия бакшиш. Сега, преди да е започнал сезонът, едно хранене (салата + ястие в доволно количество) с една напитка излиза около 10 евро. Водата и хлябът са безплатни. Предполагам, че през лятото е не повече от 50% по-скъпо.

Следващият ден е предвиден за поход. Трябва да се изкачим на най-високия връх на острова (около 1200 м.) и всички очакваме с нетърпение да видим панорамата от върха. Денят не предвещава хубаво време – има гъсти облаци и морето се вълнува повече от обичайното. Водачката ни решава да не отлагаме похода за следващия ден, с надеждата че времето ще се оправи. Тръгваме около 8.30 часа. Не сме изминали и 1/10 от пътя и заваля. В движение намъкваме дъждобрани, гети, кой каквото има. До около 12 ч. вече сме в подножието на първия връх, едва минали една трета от пътя, мокри до кости. Мъглата е толкова гъста, че се вижда на не повече от 20-ина метра и няма никакъв шанс да се види нещо от природата, камо ли долу плажа и морето. Водачката ни преценява, че преходът между двата върха е опасен в това време, тъй като пътеката е тясна и камениста, и е по-добре да се върнем. Повечето от нас искрено я благословихме за това решение, защото времето наистина беше отвратително и вече бяхме позамръзнали. Така безславно завърши опита ни да качим един нищо и никакъв връх от 1200 метра…

Пътувайки към „базовия лагер“ умуваме как да оползотворим остатъка от неуспешния ден. Водачката ни предлага панорамна обиколка на острова. Преобличаме се и тръгваме. Обиколката на острова е около 100 км. Пътят обикаля по цялото крайбрежие. Решили сме пътувайки да разглеждаме и където ни хареса да спираме. Аз съм, така да се каже, облагодетелствана, защото пътувам на предната седалка между шофьора и водачката ни (тя винаги ми запазва място отпред, понеже ми става лошо). Първата ни спирка е залив на югоизточния бряг.

Залив в близост до Алики

Залив в близост до Алики

Малко по- на юг, при Алики, отново спираме, за да разгледаме прекрасния бряг и останките от древна ранно християнска базилика, заобиколени от маслинови градини.

Останки от древна базилика край Алики

Останки от древна базилика край Алики

Следващата спирка от обиколката ни е на женския манастир Св. Арахангел Михаил. Още първото впечатление е за много добре поддържано спокойно място. Построен е върху почти отвесна скала на около 50 м. над брега. Още на входа има табела указваща с какво облекло е забранено да се влиза (включващо жени с панталони). Никой не ни спря и ние се направихме на ударени, но една монахиня ни върна да си облечем поли.

Манастирът Св. Арахангел Михаил

Манастирът Св. Арахангел Михаил

Прекалено много се размотавахме по южния бряг и минаваме малко на тагъдък западната страна на острова с кратка спирка в Skala Marion за кафе/бира. Това място определено не ми хареса, приличаше на западнало българско село, не беше така чисто и подредено, както другите градчета, през които минахме. Имах(ме) усещането, че преминаването ни през населеното място е събитието на месеца, гледаха ни едва ли не като извънземни; пристигат някакви си там заблудени и внасят смут в безвремието. В кафенето (доста мизерно, в България въобще не бих седнала в такова) ни сервира българка. Тя обясни, че всъщност само през юли и август е пълно с туристи, докато юни и септември са с по-ниска посещаемост.

Продължаваме пътуването по западното крайбрежие и в близост до Принос (ако не се лъжа) минаваме покрай фабрика за зехтин, в която има и музей (един от общо трите такива посветени на зехтина в Гърция). За съжаление не можем да го посетим, защото приемат само с предварително записване.

За последно спираме в Лименас, главният град на острова с около 2000 жители. Правим разходка и бърза фотосесия сред останките на Агора – древен площад с обществени сгради от римско време, най-старите от които датират от 6 в. пр. н. е. (Неделя вечер е. Археологическият музей е затворен)

На следващия ден част от групата – няколко търсачи на силни усещания – решават да реализират неосъществения през предходния ден преход, което трябва да стане за доста по-кратко време и с недоизсушени обувки и дрехи. Аз се отказвам от „предизвикателството“. Ние, които останахме на брега, оползотворихме деня с разходка из градчето и по плажа, придружени с обилен обяд.

Маслинова градина, зад която е върхът, който трябваше да изкачим          Къща с градина в Потамия

Маслинова градина, зад която е върхът, който трябваше да изкачим; Къща с градина в Потамия

Още с пристигането ни направиха впечатление многобройните маслинови градини. То се затвърди и при обиколката на острова и околностите на Скала Потамия. Шофьорът ни обясни, че в Гърция има закон, според който е забранено собствениците на земя да я държат пустееща и в такива случаи за сметка на държавата на тази земя се засаждат маслинови дръвчета (позволявам си да си помисля, че може би не навсякъде е подходящо да се засаждат точно маслини и предполагам че има алтернативни варианти). Ако след това в продължение на 5 години собственикът продължава да не се грижи за вече засадените дръвчета, то тогава му се отнема собствеността. Колко е просто да няма пустеещи земи!

Последната вечер цялата група засяда в таверната и по време на порядъчното хапване слушаме разказа на „колегите“ за похода им през изминалия ден, панорамата, орлите, тетрадката, в която всеки изкачил върха си записва името, и завистливо цъкаме.

На другия ден отпътуваме. Според програмата по обратния път трябва да се отклоним и да разгледаме една пещера с подземна река в близост до гр. Драма. Планът не може да се осъществи – пещерата е затворена, защото поради топенето на снега реката е пълноводна и е заляла пещерата. Така се проваля и последната цел на пътешествието ни.

За следващия път си обещахме освен да реализираме всичко планирано за настоящото ни посещение, но и да си направим вело-разходка из острова. Оттук могат да се наемат велосипеди и ни се стори много удачен начин за активна почивка и разглеждане. Този път наистина нямаше достатъчно време…