Тинтири Минтири

Изцяло подкрепям въвеждането на електронно (дистанционно) гласуване,  и призовавам всички да подкрепят въвеждането му на референдума на 25.10.2015 г. Няма да изтъквам аргументи, защото други са го направили доста по-добре, отколкото аз бих могла: Делян Делчев: Емоционално за електронното гласуване Божидар Божанов: За електронното гласуване  

Самостоятелното ни пътуване до Истанбул беше с главна цел посещение на концерта на Бон Джоуви, които пропуснаха България като дестинация в тазгодишното си турне (и с основание). Групата ни от 7 души имахме среща в предварително резервиран евтин хотел ($30 на вечер с включена закуска), като двама пътуваха с кола, а останалите 5-ма избрахме самолета. Всичко беше организирано предварително: билетите за концерта и самолета закупени 2 месеца по-рано, хотелът – проверен, организиран трансфер от летището до хотела и обратно, здравни застраховки, обменени в България турски лири, уговорка с наш тур оператор, чийто транспорт да ползваме до стадиона и обратно, и не на последно място – въоръжение от кафе, ядки и кашкавал.

Въпреки, че бяхме подготвени доста добре, бих казала, Истанбул ни поднесе немалко изненади. С насмешка се отнесохме към „тъпите англичани“, с чийто оплаквания по повод екскурзиите им до Истанбул е пълен нета, как са били измамени в цената на таксито, ресторанта, кафенето, търговеца и т.н. Какво пък толкова, ние можем да се оправяме с тези неща, а пък те (англичаните) като живеят в прекалено организиран свят, затова ги лъжат. И така пристигнахме със самочувствие и настроение….

Етикети: море, поход

Етикети: България в ЕС, песимизъм

Както прочетох в някакъв форум, Близу всъщност май не е толкова близо… Този вече мега кабелен оператор не може да си управлява услугите. Поддръжката им е под всякаква критика. Не можеш да се свържеш с никого освен с Контакт центъра, а там са сложени някакви хора, които са научени да отговарят с 10-ина клишета: Да, [...]

Преди месец усуках коляно на ски и до миналата седмица се самолекувах – няколко дни отпуск, няколко дни ходене на работа с такси и щеки, от 10-ия ден след травмата поне два пъти дневно гимнастика за раздвижване на коляното и диета. Когато придвижването ми стана по-свободно реших все пак да попитам „професионалистите“ аджаба какво ми [...]

Етикети: България в ЕС, песимизъм, срам

Вече е всеизвестен факта, че приказката това българите колко били умни, образовани и работливи е мит. Аз ще го подкрепя с още едно доказателство. Пътувам в маршрутката на път за офиса, минава 9, задръстено. В близост около мен седят 4 момичета и си бърборят. Заслушвам се неволно в разговора, от който се разбира, че са [...]

Етикети: България в ЕС, песимизъм, срам

Прибирам се снощи у дома, и както обикновено, отключвам си входната врата и прекрачвайки прага си включвам лампата. Чува се гърмеж отвътре (с просветване), аз изпищявам почти толкова силно (може би и малко по-силно от гърмежа). Всичко утихва в тъмнина (входа ни няма стълбищно осветление, та всеки разчита на собстевните си светила). За няколко секунди [...]

Етикети: България в ЕС, песимизъм

Всеки от нас познава някой, като този, за когото се разказва в тази история. Един ден, когато бях още нов в гимназията, видях едно момче от нашия клас, което си тръгваше от училище. Казваше се Кайл. Изглеждаше така, като че ли е помъкнал всичките си учебници. Помислих си: „Защо някой ще носи всичките си учебници [...]

Най-после успях да прочета „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ на Илия Троянов. Не съм особено голям читател, чета бавно и не всичко мога да смеля, но със „стандартни“ четива се справям. С този роман обаче истински се борих повече от 2 месеца, а няма 300 страници. Големи суперлативи за заглавието, авторът е притежател [...]

Етикети: четиво