Сезонът е открит с поход до връх Мургаш
Маршрутът ни е дългичък за еднодневка, и затова трябва да тръгнем много рано. Срещата е в 6.50 на Автостанция Изток (едно място на края на Света). Трябва да стана в 5. Така се случи, че предната вечер ходихме на концерта „Цвете за Гошо“ в Южния парк (беше приятно и с атмосфера, с изключение на района в близост до сцената) и се прибрах към 23 часа; после обработвах разни снимки, подготвях си раницата за похода и стана така, че ми останаха само 4 часа за сън, които въобще не можах да оползотворя по предназначение поради притеснение дали няма да се успя – все пак не ми е навик да ставам в 5 сутрин.
В крайна сметка всичко се разви благополучно и в 8.30 бяхме в Бухово (западнало градче близо до Кремиковци с много изоставени полуразрушени сгради, които предполагам, са били общежития за работници на комбината). Този път сме само шест. Преимуществото на по-малката група е че може да се движи по-бързо и по-организирано. Пишман-туристи няма, защото маршрутът е тежичък – 14 км в едната посока с преодоляване на височина от около 1000 м.
Западна Стара планина и връх Мургаш с метеорологичната станция
След четиричасов преход само с една почивка пристигаме на връх Мургаш. Доволни посядваме на върха и се наслаждаваме на гледката. Приятните мигове свършват само за 5 минути, докато не ни надушиха мравките. Те са просто навсякъде, въобще не можеш да седнеш, и освен всичко хапят. Дежурният на метеорологичната станция неуспешно се опита да ни заговори с: „Да сте виждали наоколо една черна котка“. Беше скучен и не му обърнахме внимание, а продължихме неравната борба с постоянно прииждащата армия мравки.
Час почивка и тръгваме по обратния път, койтосе оказа по-труден, защото бяхме вече изморени, а и беше бая топличко. Допълнително неудобство внесе срещата с тренираща група по мотоциклетизъм. Явно се бяхме оказали на пистата им и през 3-4 минути минаваха по двойки, вдигаха праха от черния път, а ние безславно дишахме облаците прах.
(не ми се пише повече)
До Бухово се довлачваме чак в 8 вечерта и мълчаливо изчакваме селския автобус, който да ни прибере в София.
Публикувано в: Планината Няма коментари