Тинтири Минтири

След продължителни мъчения най-после намерих решението на проблема при излизане от mc в debian текущата директория на конзолата да се сетва в последната ползвана от текущия прозорец на mc (каквото е поведението по подразбиране в други дистрибуции, като например RH базираните):

cat /usr/share/mc/bin/mc.sh >> /root/.bashrc

Неведнъж съм питала колегите-разбирачи от офиса, но все получавах отговор от типа „кой нормален човек използва mc“. Благодаря Steve.

Ето и цитата от един форум:

In login shells mc is aliased to source the file
/usr/share/mc/bin/mc-wrapper.sh which creates a file in /tmp and then
calls mc with the -P option. This makes you exit in the current
directory. For non-login shells you need to set the alias in your shells
rc file (.bashrc .zshrc .cshrc or whatever). See the -P option in the mc
man page.

Етикети: решение

- Но как стана така – запита Адсон с възхищение, – че успяхте да разгадаете тайната на библиотеката, наблюдавайки я отвън, а не успяхтe да го сторите, докато бяхте в нея?

- По същия начин Бог познава света, защото го е замислил така, сякаш гое гледал отвън, преди да е бил създаден, докато ние не знаем правилото, по което е създаден, защото живеем в него, след като е бил вече създаден.

- Значи нещата могат да бъдат опознати, като ги гледаме отвън!

- Само творенията на изкуството, защото посредством нашия ум ние следваме действията на техния творец. Но не и творенията на природата, защото те не са дело на нашия ум.

Цитат от „Името на розата“ от Умберто Еко

Етикети: пространство, религия

Коледа е времето на равносметки, очаквания, надежди, обещания (включително пред самия себе си). Често не всичко, което сме си мечтали или поставили за цел, се е осъществило. Защо ли?

Много подходящ момент да си припомним, че не само подходящите обстоятелства са необходимо и достатъчно условие да се случат мечтите ни. Всъщност това зависи най-много от нас самите. Най-ценното нещо, смисъла в живота ни е ИЗБОРЪТ. Всеки жест, всяка постъпка, всяка мисъл, всяко решение ни водят към определен път. Ако ценим и отделяме достатъчно внимание на тази най-голяма възможност в нашия живот – възможността да избираме, по-лесно ще си отговаряме на въпросите, ще имаме по-целенасочени търсения, по-малко ще упрекваме другите за собствените си грешки и неуспехи.

Едно хванато в движение радио интервю днес ми даде много интересна идея: Поставянето на цели и обещания за Новата година трябва да се материализира на лист хартия и пред близък човек, иначе сме склонни да ги забравим или омаловажим във водовъртежа на ежедневието … чак до следващата Коледа. А всъщност май само на празници като Коледа мислим за най-важните неща и отделяме дължимото време на най-близките ни.

Наздраве!

Мразя в коша с току що изпраните дрехи чорапите да са нечетен брой.

Обаче пък е много готино ако после намериш някой останал залепен на казана на пералнята.

Наскоро една приятелка ми поръча да потърся програма за хороскопи. Не разбирам от тези работи, но от издирените тя одобри Horoscope Explorer Pro. Може да се намери в thepiratebay.org

Инсталира се лесно, няма кой знае какви изисквания и ….. можете да изненадате някого за Коледа.

Етикети: астро

Не на всяко пламнало огънче трябва да позволим да се разгори. Има такива, за които със сигурност знаем, че ако им позволим да се разгорят, в крайна сметка ще ни изпепелят. Тези пламъчета трябва да се угасват

Предполагам, че всеки слушал вчерашното интервю в „Събота 150″ с френския посланик Етиен дьо Понсен, е бил впечатлен. На въпрос за позицията ни по отнетите (или по-точно отказа да бъдат върнати) акредитации на 2 агенции по предприсъединителните фондове, с което държавата ни губи 220 млн. евро, френският посланик дипломатично отговори: „…И ние сме изненадани, че Вашето правителство е изненадано от това решение. Има проблем в комуникацията между правителството Ви и Европейската администрация. Да, прецедент в историята на ЕС е подобно решение на Брюксел, но прецедент беше и тона, с който беше написан доклада на ОЛАФ. Защо не си четете препоръките…“ (не претендирам, че съм предала правилно цитата, но беше в този смисъл)

Направо ме е срам от Станишев и сие, които след обявяването на решението, веднага заеха позиция на обидена девойка, колко са недооценени нашите мерки и действия, как ние не сме виновни, просто Брюксел нещо пак не ни е разбрал. А само преди седмица бяхме свидетели на поредния конгрес на Столетницата, в който се отчете голямата работа, дето е свършена (разбирай лайняна), и се дадоха заявки за още един мандат управление.

Чудя се, кога ли политиците ни ще се събудят, чудя се всъщност наистина ли загубихме 220 млн. евро – и да ги бяхме получили пак обикновения данъкопрлатец нямаше да усети каквато и да е полза, просто защото щяха да потънат в нечий дълбок джоб.

Етикети: България в ЕС, срам

Това, което сме, рядко отговаря на онова, което искаме да бъдем, а онова, което искаме да бъдем, обикновено не ни е дадено или се променя с времето.

Цитат от „Сътворението“ на Гор Видал

Етикети: фрази

Разочарованието е функция на очакванията

Етикети: фрази