Основната част от похода беше в събота – 10 часа, 20 км по сравнително равен терен, като целта на мероприятието беше да стигнем до връх Момчил, намиращ се над х. Свобода.

Групата ни е от 11 души, но двама (мъжете) останаха в хотелчето да си „почиват“. Пътят ни минаваше през местността Хайдушки поляни, в близост до която се натъкнахме на много интересни хора. В търсене къде да пием кафе, попаднахме на отворена вила за гости „Инка“, където ни нагостиха с току що приготвен чай от дюли, сочни ябълки и много интересни разкази за местността, близката църквичка и историята на семейството собственици на вилата. Всички съжалихме, че не сме знаели за съществуването й, и е абсолютно сигурно, че при следващото посещение ще отседнем там: гостоприемни собственици, битова обстановка, 4 стаи, много дърво и корк (къщата е донесена от Сибир), камина, голяма остъклена тераса, а собственикът (бивш учител) колко е сладкодумен, какви истории разказва и как пее родопски песни…не е истина, дет’ се вика.

Не можахме да се насладим достатъчно на неочакваната среща – чакаше ни още много път до крайната цел, а денят вече е по-къс от нощта. Продължихме с бодра крачка без да спираме в хижа Преспа, и след около 2 часа изпълнени с разговори за диви зверове, основно за мечки, и от време на време спорове дали гъбите наоколо са от тези дето се ядат само по веднъж, стигнахме до х. Свобода. Оттук ни очакваха 600 стъпала до монумента на вр. Момчил, простроен, както се сещате, в памет на Момчил войвода.

Монументът на връх Момчил и поглед към Преспанския дял на Родопите от същия този връх

Който ходи често в планината, умее да цени благоразположението на времето. В този ден групата ни особено го оцени, тъй като въпреки прогнозите за дъжд, почти през цялото време слънцето беше с нас и специално се погрижи да се чувстваме добре докато бяхме на върха.

Обратният път ни отне почти същото време, въпреки че този път посоката беше надолнище, но то е от умората. Благополучно се прибрахме, точно по график в 18.30 в хотелчето, и след кратка почивка за баня последва приятната част с вечеря, бърборене, малко карти и бира.

Вторият ден също беше изпълнен с преживявания. Оказа се, че съм била в дълбока заблуда по още един въпрос – що е то „Чудните мостове“. Без да съм се интересувала специално, си мислех че това са някакви мостове, строени по време на турско робство, а се оказа, че това е природен феномен. Едновремешна пещера с подземна река в резултат от ерозия и вероятно с помощта природен катаклизъм се е срутила, като са останали 3 скали във формата на мостове с височина около 40 метра, под които още си тече реката. Третият мост все още не е изследван.

Големият мост. Перфектен свод!

Минахме и през Бачковския манастир. Отклонението от главния път към манастира е затрупано със сергии. Табелата на една от тях ми направи особено впечатление, и си дадох сметка колко болен народ има наоколо…

Оставям на всеки да прецени според въображението си, какво е преживял продавачът на сергията, та да стигне до решението да сложи тази табела. Докато за хората, които искат да се занимават с други дейности, те могат да проверят виртуалната приятелка на fandy онлайн.

New Line Village се намира точно над бившия санаториум за белодробни заболявания северно от Слънчев бряг. На около 400 м от морския бряг,  с доволно голям басейн, функционални и удобни апартаменти, бар с народни цени (изключение прави кафето), можеш да си съзерцаваш морето докато си пиеш питието (бирата е  „Шуменско“). Ще кажете: „Амии, нищо особено – такива предложения под път и над път“, НО има разни неща, които е трудно да бъдат вкарани в презентация или описани. Щурците нощем, например, плясъка на водата от басейна в ранното утро, спокойната атмосфера. Пътят до комплекса все още не е асфалтиран, наоколо има разни строителни обекти, обаче с влизането в комплекса моментално усещането се променя, все едно попадаш в оазис сред пустинята. Струва ми се, че видео презентацията дава доста добра представа за обстановката, нищо че е просто една анимация.

Иначе казано, New Line Village е място, където можеш дълго време да не правиш нищо без това да ти омръзва. На мен лично една седмица ми се стори ужасно малко, бих останала поне още една, ако обстоятелствата бяха позволили това.

Ако отивате на морето заради шума на дискотеките или почивката означава безпаметни шумни напивания с компанията, това място определено не е за вас. Ако искате, обаче, да си починете от забързаното ежедневие и децата ви да са в безопасност и да се забавляват, New Line Village е много подходящо място и горещо ви го препоръчвам.

Който к’вото го влече, дет’ се вика…

- По същия начин Бог познава света, защото го е замислил така, сякаш гое гледал отвън, преди да е бил създаден, докато ние не знаем правилото, по което е създаден, защото живеем в него, след като е бил вече създаден.

- Значи нещата могат да бъдат опознати, като ги гледаме отвън!

- Само творенията на изкуството, защото посредством нашия ум ние следваме действията на техния творец. Но не и творенията на природата, защото те не са дело на нашия ум.

Цитат от „Името на розата“ от Умберто Еко