Преди месец усуках коляно на ски и до миналата седмица се самолекувах – няколко дни отпуск, няколко дни ходене на работа с такси и щеки, от 10-ия ден след травмата поне два пъти дневно гимнастика за раздвижване на коляното и диета. Когато придвижването ми стана по-свободно реших все пак да попитам „професионалистите“ аджаба какво ми е положението и оттук нататък какво предстои – ще мога ли да ходя по планините както досега, доколко мога да товаря коляното и други подобни въпроси, доста занимаващи ме напоследък.

След получени немалко съвети и препоръки на тема кой е по- по- най-, отидох на преглед при едно от „светилата“ в областта на коленните травми (няма да споменавам имена). След като обясних с 2 изречения кога къде и какво ми се е случило, докторът ми врътна крака по особен начин и без никакво колебание постави диагноза скъсана предна кръстна връзка и обясни, че ако искам да спортувам (включително трекинг) трябва да се подложа на операция, че може и да не се оперирам, но това означава ограничени възможности на живота. Резултатът от прегледа ме травмира още толкова психически, та вече бях с 2 травми.

Реших да потърся второ мнение, този път с направление през здравната каса (не ми се даваха още 40 лв.). Личната ми лекарка ми даде направление и попита къде ще се преглеждам, на което аз споделих, че съм решила да бъде в ортопедията в Горна баня (приятели ме насочиха там, като възможно най-доброто място). Джипито успя да ме убеди, че ортопедът в тяхното ДКЦ е много добър и последвах съвета й да се прегледам при него, за което впоследствие горещо съжалих. Въпросният доктор, по скромното ми мнение, беше абсолютно безсилен да предположи каквото и да е, като след няколко разкарвания нагоре-надолу, рентгенова снимка, сгъваници и разгъваници на коляното, почти ме обвини че симулирам, че едва ли не се чудя как да си запълня времето като ходя по доктори, и констатира „много хубави стави“ или по-скоро беше „да ти имам ставите“ (то друго не може да се види на рентгеновата снимка). Накрая попита дали ще правим физиотерапия. Еййй, докторе, аз съм дошла вие да кажете какво да се прави, аз досега се самолекувах, мога и сама да си продължа по този начин. Както и да е, получавайки заветното направление за физиотерапия, и той се опита да ме накара да си правя физиотерапията при тях, за да съм била под наблюдение???!!! Отказах – втори път ако ме бяха изпързаляли щеше да си е направо лекомислие.

Ще бъде нечестно ако не споделя, че в поликлиниката, която избрах за физиотерапията, отношението беше много добро, но пак станах свидетел на разговор за изпълнение на план/квота и тем подобни.

Какво се случва в здравната ни система и има ли я въобще. Машина за пари и направления ли е, за самосъхранение на гилдията, или и двете. Всички тези въпроси си задавам през последната седмица и, за съжаление, отговорите са отчайващи. Как така стана, че на всеки кабинет с най-големите букви е написано, че преди прегледа се плаща потребителската такса от 2.40 лв. Как така стана, че по-важно е да се осигури пътека за близкия колега-лекар, вместо да се насочи пациента към ПОДХОДЯЩИЯ специалист. Как така стана, че като пациенти не можем да се доверим на препоръките на лекаря. Съжалявам, дами и господа лекари, но ви нямам доверие (вероятно има причина за това). Не е ли абсурдно в рамките на 1 седмица да ми бъдат поставени 2 коренно различни диагнози (интересно е и това, че нито един от двамата лекари дори не спомена за възможността ядрено-магнитен резонанс, с който може по категоричен начин да се постави точна диагноза).

Понеже по принцип съм оптимистка, надявам се моя случай да е изключение, отношението на лекаря към Пациента преобладаващо да е персонално и всички действия и препоръки на лекаря да са следствие от желанието да се направи най-подходящото и най-доброто. Надявам се, но някак си не вярвам…

Етикети: , ,