Вече е всеизвестен факта, че приказката това българите колко били умни, образовани и работливи е мит. Аз ще го подкрепя с още едно доказателство.

Пътувам в маршрутката на път за офиса, минава 9, задръстено. В близост около мен седят 4 момичета и си бърборят. Заслушвам се неволно в разговора, от който се разбира, че са студентки, отиват на изпит и се притесняват, че закъсняват.  Едното момиче казва, че съжалява, че е подценила този предмет.  Дотук – всичко нормално. Следващата реплика обаче, от друго момиче, е: „Какво значи подценила?“ без ни най-малко притеснение. Докато се възмущавам наум как може някой на над 18 години да не знае какво значи думата „подценявам“, на момичето му обясняват значението на думата и разговора преминава към темата на изпита.  Разбирам, че отиват на изпит по „Фонетика“, което със сигурност значи, че са студентки по някаква хуманитарна наука, от което става още по-абсурдно незнанието на значението на една най-обикновена дума.

Разбирам, че всеки университет се бори (в буквалния смисъл) за студенти, защото от това зависи бюджета му, но, господа управници, не трябва ли да има поне елементарни изисквания, минимално необходимо ниво на знания за тези, които прекрачват прага на университета. По неофициални данни едва 20% от студентите наистина полагат усилия и имат желание да учат. За останалите студентството е просто повод да дойдат в София, да се отърват от скуката на село и от родителското тяло. Тъжно е.

Етикети: , ,