Включих се в инцидентно организирания поход до Рилските езера, носейки страхове. Това магично място е едно от любимите ми и не бях ходила от по- миналата година. Откакто пуснаха лифта (тази пролет, ако не се лъжа), чувам и виждам какви ли не страхотии за замърсяването на планината, за количеството и качеството на така наречените „туристи“, които посещават езерата (с лифта, разбира се). Може би защото вече е септември, последната събота и неделя преди началото на учебната година, може би защото времето беше мрачно, в планината нямаше много ентусиасти, с което голяма част от опасенията ми се разсеяха. А бяха ми разказвали, че горе е станало гъчканица като на „Витошка“, лифтът извозвал по 3000 души на ден през празничните дни.

Първата приятна изненада беше асвалтираният път (до скоро имаше само чакълест път, по който малко по-ниска кола въобще не можеше да се движи, и се налагаше да оставяме возилата на един почивен комплекс малко над Паничище). Над х. Пионерска под лифта има платен паркинг, достъпът до който е през бариера и 2-ма внушителни охранители със светлоотразителни жилетки. Организаторката на похода познаваше хижарите от Пионерска, та оставихме колите до хижата, а не на платения паркинг.

Извозването с лифта се обажда срещу 10 лв. в едната посока, освен това духаше много вятър, затова решихме да се качим пеша до хижата, където имахме резервирана нощувка. И се оказа, че не сбъркахме. По пътя имаше доста плодове – малини, боровинки, тук-таме къпини и закъснели ягоди. Ядохме до насита, но това обърка организацията, защото пристигнахме на хижата (новата хижа; все ги бъркам коя е 7-те езера, коя е Рилски езера) чак в 13 ч., а за същия ден беше предвидено да обиколим езерата (което е 4 часа при сравнително бързо темпо). Затова набързо хапнахме и в 14 ч. започнахме кръгчето откъм билото. Времето беше облачно и ветровито, но нямаше мъгла, с други думи – идеално време.

Напливът от невъзпитани и некултурни пишман-туристи бил образувал боклучарник около езерата. Знаех, че дъновистите са чистили района, но не са могли да насмогнат на постоянно бълващата боклуци тълпа. Втора приятна изненада – не знам дали е имало специално организирано почистване, но сега, в средата на септември околността изглеждаше прилично, най-малкото надмина очакванията ми. Не че няма боклуци, едно маце от групата ни специално си взе торбичка, като през целия път събираше боклуци и порядъчно я напълни, но мисля че положението не е така трагично както си го представях. Това ме накара отново да се обнадеждя за запазването на природата в Рила и в частност на Езерата. Като се има предвид, обаче, че съм болна от оптимизъм, вероятността надеждите ми да са напразни е голяма…

P9120501

Много ми се искаше да се качим на Харамията, но не можа да се случи

Моето любимо място е Окото. Всеки път изглежда по различен начин. Наканих се вмъкна снимка, а се оказа, че не съм го снимала – страхотен пропуск. Дано някой от групата да е направил добра снимка…

Върнахме се в хижата съвсем по график, не се наложи да ползваме челници и фенерчета, а вечерта завърши с веселба с много бира и игра на карти.

По обратния път към х. Пионерска на следващия ден доста тормозих една професионална фотографка от групата, която ме научи да снимам размазано движеща се вода, и как да променям параметрите при неблагоприятно осветление, мнооого съм доволна. Резултати ще покажа по-нататък :)

Етикети: