Предполагам, че всеки слушал вчерашното интервю в „Събота 150″ с френския посланик Етиен дьо Понсен, е бил впечатлен. На въпрос за позицията ни по отнетите (или по-точно отказа да бъдат върнати) акредитации на 2 агенции по предприсъединителните фондове, с което държавата ни губи 220 млн. евро, френският посланик дипломатично отговори: „…И ние сме изненадани, че Вашето правителство е изненадано от това решение. Има проблем в комуникацията между правителството Ви и Европейската администрация. Да, прецедент в историята на ЕС е подобно решение на Брюксел, но прецедент беше и тона, с който беше написан доклада на ОЛАФ. Защо не си четете препоръките…“ (не претендирам, че съм предала правилно цитата, но беше в този смисъл)

Направо ме е срам от Станишев и сие, които след обявяването на решението, веднага заеха позиция на обидена девойка, колко са недооценени нашите мерки и действия, как ние не сме виновни, просто Брюксел нещо пак не ни е разбрал. А само преди седмица бяхме свидетели на поредния конгрес на Столетницата, в който се отчете голямата работа, дето е свършена (разбирай лайняна), и се дадоха заявки за още един мандат управление.

Чудя се, кога ли политиците ни ще се събудят, чудя се всъщност наистина ли загубихме 220 млн. евро – и да ги бяхме получили пак обикновения данъкопрлатец нямаше да усети каквато и да е полза, просто защото щяха да потънат в нечий дълбок джоб.

Етикети: ,