Тинтири Минтири » Главоблъсканици

Сбогом на Zend Studio

mix — Mon, 25 Jul 2011 18:56:13 +0000

Наскоро преминах към Window 7 и реших, че трябва да обновя с по-нова версия и добрия стар Zend Studio 5.5 – прекрасна среда за разработка на PHP проекти. Zend Studio 8 се оказа УЖАСЕН. Първо, след инсталацията, без да попита, реши че трябва да сканира всички файлове от проекта и да ги тества за невалиден код или Бог знае какво. В подпапка на проекта ми обаче, се намират изображенията на уеб сайта – електронен магазин с 10 хил продукта, и три пъти по толкова снимки. Чинно изчаках да свърши процедурата. После успях да изключа папката с изображения от проекта.
Следващата изненада беше, че всички дефинирани проекти ти „висят“ на таблото. Не може да си отвориш един проект и да виждаш само неговите файлове. Въобще работата с проекти е коренно променена. Във версия 8 когато затвориш проект, не се запомня с кои файлове е работено последно и при следващо отваряне на проекта трябва отново да си настройваш работната среда. Аз работя обикновено по няколко нямащи нищо общо помежду си проекта, за всеки от тях има определено количество файлове, които най-често ползвам/променям. При Zend Studio 5 беше достатъчно да отвориш проект и работната среда се инициализира във вида в който е била оставена. Докато при Zend Studio 8 се запомня само работната среда, която е била последно активна при предходното използване на продукта.
Черешката на тортата, обаче, е че при най-простата операция File->New, трябва да цъкнеш още два пъти, за да определиш какъв точно аджаба тип файл искаш да се създаде, и забележете, трябва задължително да кажеш към кой проект да се прикачи и да му дадеш име, за да се запише на диска. Няма НИКАКЪВ начин просто да си отвориш бял лист в Zend Studio 8 (за да си поставиш, например, някакъв текст от клипборда).
Така безславно и окончателно се разделих с продукта Zend Studio, без въобще да имам каквото и да е желание да разучавам какви „екстри“ има в новите версии.
И преминавам към нова марка…

WP и сесиите

mix — Mon, 01 Mar 2010 20:02:34 +0000

Едно много голямо, според мен, ограничение на WordPress са изключените по подразбиране сесии. Не съм се задълбавала особено в кода, но от прочетеното по въпроса се предлага решение да се добави, където е нужно session_start() и да се направят необходимите промени в wp-settings.php, така че суперглобалната $_SESSION да не се инициализира. За да не се притесняваме обаче, че wp-settings.php може да се обнови от някоя поредна актуализация на кода, предлагам следното решение за ползване на сесии в WP:

във wp-config.php добавяме следните редове (след дефиницията за език и преди включването на wp-settings.php):

session_start();
$WP_SESSION = $_SESSION;

След това, където ни се налага да запишем сесийна променлива (в някой файл на темата, например), го правим по стандартния начин с:

$_SESSION['myvar'] = ‘value’;

а четем записана вече стойност с:

echo $WP_SESSION['myvar'];

Просто, нали?
Идеята е, че съхраняваме в променлива съдържанието на сесията, преди суперглобалната $_SESSION да бъде инициализирана от wp-settings.php. Естествено, не е задължително да се ползва точно $WP_SESSION, свободни сте да изберете всякакво наименование на променлива.

STDIN & STDOUT

mix — Sat, 26 Sep 2009 07:54:11 +0000

Наложи ми се да напиша скрипт на php, който да управлява външно конзолно интерактивно приложение (софтуерен телефон). Тъй като се ползват едновременно стандартния вход и стандартния изход, естествено най-подходящия начин за стартиране на приложението е с функцията proc_open(), която автоматично създава дескриптори за вход, изход и грешка. Проблемът се появи при четене на изхода от приложението с fgets(), тъй като се оказа че за дексрипторите на proc_open() не функционира задаване на таймаут с stream_set_timeout() и скриптът „увисваше“ чакайки до безкрайност да прочете стандартния изход на приложението.

За мен проработи решението с функцията guarded_fgets($pipes), описана в последния постинг на един доста старичък bug report

Да ореш за ливада

mix — Sat, 21 Mar 2009 20:50:07 +0000

Три дни се борих като свиня с тиква да докарам едно самозареждащо се CD с флаш меню. Ограничения – много: синтаксиса на fscommand не позволява стартиране на файл с параметри или пък да се посочи път до файла; работа върши .bat скрипт, но пък той върви в комплект с грозен черен конзолен екран. Реших, че е най-добре да направя просто .exe компилирано на С++, което да извърши няколко елементарни задачи: копиране на файлове и стартиране на един от тях. Мъкааааа, от около 10 години не бях се докосвала до C++ (не че някога съм могла да пиша на него) и след дълго ровене в нета за примери, успях да докарам някакъв работещ вариант, който дори си пасна с флаш projector-a.

И днес, съвсем случайно, попадам на елементарно, елегантно и БЕЗПЛАТНО решение: proxy.exe

Програмката е разработена специално за преодоляване на ограниченията със стартиране на .bat файлове от projector на Flash CS3, но може да се ползва при необходимост от изпълнение на .bat файл без да се появява конзолния екран.

Как работи:

1. Подготвяме си .bat файла и му даваме подходящо име, например xyz.bat

2. В същата папка поставяме proxy.exe и го преименуваме в xyz.exe

3. Стартираме xyz.exe и .bat файла се изпълнява

Толкоз. Елегантно, нали!

proxy.exe е разработка на NorthCode. Ето тук има пример и подробно описание

mc и debian

mix — Sun, 28 Dec 2008 12:07:18 +0000

След продължителни мъчения най-после намерих решението на проблема при излизане от mc в debian текущата директория на конзолата да се сетва в последната ползвана от текущия прозорец на mc (каквото е поведението по подразбиране в други дистрибуции, като например RH базираните):

cat /usr/share/mc/bin/mc.sh >> /root/.bashrc

Неведнъж съм питала колегите-разбирачи от офиса, но все получавах отговор от типа „кой нормален човек използва mc“. Благодаря Steve.

Ето и цитата от един форум:

In login shells mc is aliased to source the file
/usr/share/mc/bin/mc-wrapper.sh which creates a file in /tmp and then
calls mc with the -P option. This makes you exit in the current
directory. For non-login shells you need to set the alias in your shells
rc file (.bashrc .zshrc .cshrc or whatever). See the -P option in the mc
man page.